Миналата година г-н А. Моленхауер се яви на изпита за заместник-директор на училището. Той издържа този изпит без особена изненада сред персонала. Кандидатствал е за работа в родния си град и е бил приет там. Престоят му в училището в Бутерланд трябваше да продължи до лятната ваканция. Времето за сбогуване с него обаче беше определено за януари тази година. В кратък срок му съобщиха, че от 1 февруари 2024 г. ще смени училището. Това беше голям шок за всички. Въпросът за прощалния подарък беше много по-голям.
Класът му го изненада с много малки подаръци в последния му работен ден. Той получи голямо сърце, изработено от снимки. Беше му подарена и изработена от децата книжка с най-хубавите моменти от изминалите години като класен ръководител. Символично имаше и нарисувано дърво с отпечатъци от пръсти, представляващи листа. То имаше за цел да покаже на г-н А. Моленхауер, че трудът, който е вложил - като в дърво - е позволил на учениците да растат и да разцъфнат. Имаше и тениска, изработена от децата, като прощален подарък. Разбира се, родителите на неговия клас също бяха помислили за подарък. Но той имаше и нещо малко за своя клас. Всеки получи малък медальон с пингвин. След това учениците и учителите разграбиха шведската маса, която децата сами бяха приготвили и дори изпекли.
Персоналът на училище Buterland също организира много неща. Той получи фенер със заглавието "Колега със сърце", за да му покаже, че е бил не само чудесен другар на учениците, но и е обогатил изключително много персонала. Беше му подарен и стенен календар. Всеки месец беше цветно и забавно оформен от неговите колеги. Той ще трябва да го окачи в новия си кабинет! Имаше и комплект за спешни случаи. Той съдържа всички важни материали, които са му необходими, за да започне успешно новата си работа. Г-н Моленхауер подари и подарък на служителите. Той им подари звънци с негови аудиозаписи. Така той ще остане с колежа.
На 1 февруари той ще заеме новата си длъжност като заместник-директор в родния си град. Училището в Бутерланд му пожелава всичко най-добро и се надява, че той няма да забрави времето, прекарано в Гронау.
